Историята на село Студен извор е известна най-вече с избухването на бунт през 1830-та година, в който взимат участие местните жители. Те са предвождани от общо трима души, в това число седемдесетгодишен свещеник от самоковската околия. Иначе още в годините след Освобождението тук се оформя нещо като малко селище, наброяващо 235 души. Трънската буна и до днес остава коментиран епизод, а що се отнася до името на селото, има две версии. Според едната името идва от извиращия тук карстов извор с чиста вода. Другата е също интересна и е пряко свързана с формирането на пернишки окръг през 1959-та. Обединяват се три села с името Извор, като едно от тях е в Брезник. Към 1910-та година населението на селото постепенно се увеличава и достига до 337. Именно тогава хората са най-много, а после следва период на мигриране към по-големите градове. Въпреки това раждаемостта остава висока за онова време.
244 души населяват Студен извор през 1934-та година, в която много населени места сменят имената си. Голяма част от тях са кръстени на турски, сигурен белег за дългото и продължително отшумяване на турското робство. 186 са хората през 1946-та, само две години след преврата от девети септември и последвалата национализация на земята. Миграционните процеси към градовете по принцип обхващат всички краища на страната, но в селото се усещат с големи темпове. Така се стига до 1992-ра, когато тук пребивават едва 16 човека по данни от извършеното статистическо преброяване. Перник и София са два от градовете, към които се насочват хората в търсене на по-високо заплащане. Някои от тях предпочитат Пловдив или Дупница, също намиращи се на сравнително близко разстояние. Земеделието, скотовъдството и занаятчийството са три от основните поминъци на хората не само в селото, но и като цяло за Трънски регион. 1850 декара са нивите и ливадите през определен период от време – 1939-та. Това е годината, в която избухва Втората световна война. 423 декара са пасищата, а горите възлизат на стойност от 302 декара. 21 коня и 126 говеда са използвани в селскостопанската работа, както и 44 прасета и 311 овце.
Много от мъжете в Студен извор намират препитание в областта на дюлгерството, което на български означава строителство. Св. Апостоли Петър и Павел пък е името на местния православен храм, издигнат още през 1880-та година. Светият Синод прави голям жест към местното население 105 години по-късно, помагайки им с ремонта на църквата. В по-далечното минало мястото на храма отново не е било празно, само че тогава тук се помещава манастир. Веднага след като страната ни се освобождава от османците, отваря врати селското училище. Радивоя Изоврски е несъмнено най-известният мъж, роден в селото. Той се прочува именно в годината на буната, която оглавява. Всъщност фамилното му име е Тодоров, а за цялата югозападна част на България това е първото по рода си въстание срещу поробителя. На 27-ми октомври 1878-ма тук се ражда едно от големите светила в родната ни наука – Стамен Григоров. Той е откривател на най-известната бактерия, позната по целия свят.
